Административен съд – Варна отмени Заповеди №№ ЗД/Д-В-021, ЗД/Д-В-022, ЗД/Д-В-023, № ЗД/Д-В-024 от 18 януари 2023 г. на  Директора на Дирекция „ Социално подпомагане“ - Варна, с които са настанени временно в Център за настаняване от семеен тип - с. Кичево четири деца на родителите Б.Л.Б. и А.С.Ч.

   В мотивите си съдът сочи свидетелски показания на съсед, който е живял дълго време в една сграда със семейство и заявява, че „децата са били винаги чисти, нахранени и неагресивни. Изключително скромни и тихи, те не създавали проблеми на съседи, техните родители също. Жилището им било хигиенично поддържано.“ В своето решение съдът приема, че не се установява от доказателствата, че безспорно е защитен „най-добрият“ интерес на децата, с оглед предприетата мярка по отношение на тях – отнемането им от родителите и временното им настаняване в ЦНСТ. Съдът подчертава, че ответникът не е  направил преценка на  физическите, психическите и емоционалните потребности на децата, която кореспондира със задължението му да прецени кой е техният „най-добър интерес“. В хода на делото не се доказа, чрез събраните писмени доказателства, че децата – всички или някои от тях, са агресивни, физически или психически наранени, живеещи в среда на насилие или психически тормоз, в състояние на стрес. Съдът намира като недоказано твърдението в заповедите на ответника, че ангажираността на родителите към децата им е недостатъчна. В мотивите си съдът сочи, че настаняването на дете извън семейството е крайна мярка за закрила, която следва да се прилага при наличие на една или повече от предвидените в закона предпоставки и във всеки случай, при съблюдаване на „най-добрия интерес“ на детето, което в конкретния случай не е сторено. Правото на детето да запази личните отношения с родителя си е защитено от международното право, което осигурява детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Това непосредствено, спешно разделяне е възможно в случаите на малтретиране, но в настоящия казус категорични и безспорни данни за това няма. Затова съдът приема, че в интерес на децата Д. Б. Л., Л. Б. Л., А. Б. Л. и С. Б. Л. е те да останат в семейството на родителите си.

   Решението на Административен съд – Варна е постановено по чл.27а от Закона за закрила на детето ( Чл. 27а. „Заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването“) и произвежда действие до произнасянето на Районния съд за окончателното настаняване на децата в извън семейна среда.

С Решението на съда можете да се запознаете тук: https://ecase.justice.bg/act/getactpublicfile?guid=eb26d213-2459-4e38-b2d6-f7d243e15cb6