Производството е образувано по жалба от кмет на Община Варна против Решение № 382-2 от Протокол № 16/31.10.2024 г. на Общински съвет - Варна, с което: На основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.125, ал. 1 от Закона за публичните финанси, поради необходимост от по-строг контрол върху финансовата дейност на Община Варна и във връзка с писмо рег. № ФБ24000101ВН/18.10.2024 г. от К. С. – директор на Дирекция „Финанси и бюджет“ относно изпълнение на бюджета на Община Варна за 2024 г. – приходна и разходна част, в това число компенсирани промени, одобрени със заповеди на кмета, довело до съмнение за нецелесъобразно използване на бюджетни средства, Общински съвет – Варна отменя свое Решение № 116-4(8)/11,12.03.2024 г., в частта на точка XL и считано от 31.10.2024 г. прекратява оправомощаването на Кмета на Община Варна да извършва компенсирани промени, наложени в резултат на изменение в макроикономическите условия, възникване на неотложни потребности или други непредвидими обстоятелства, настъпили през бюджетната година, както следва: 1. в частта за делегираните от държавата дейности - между утвърдените показатели за разходите в рамките на една дейност, с изключение на дейностите на делегиран бюджет, при условие, че не се нарушават стандартите за делегираните от държавата дейности и няма просрочени задължения в съответната делегирана дейност 2. в частта за местните дейности - между утвърдените разходи в рамките на една дейност или от една дейност в друга по бюджета, без да изменя общия размер на разходите 3. в разходната част на бюджета за сметка на резерва за непредвидени и / или неотложни разходи. Решенията да извършва компенсирани промени, наложени в резултат на изменение в макроикономическите условия, възникване на неотложни потребности или други непредвидими обстоятелства, настъпили през бюджетната година, се вземат от Общински съвет – Варна.

Жалбоподателят сочи, че решението за приемане и изменение на годишния общински бюджет се издава на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА, същото е административен акт по чл. 45, ал.3 от ЗМСМА и подлежи на оспорване, съобразно ТР №2/16.04.2013 г. на ВАС. Решението засяга правомощията на кмета на общината по чл. 44, ал.1, т.5 ЗМСМА, да организира общинския бюджет. Изложени са и доводи за незаконосъобразност на решението. Отправено е искане за отмяната му. В молба № 19635/27.12.2024 г. жалбата е уточнена, като е посочено, че решението се оспорва изцяло и същото е общ административен акт. С Решение № 116-4/9/11,12.03.2024 г. на Общински съвет – Варна е дадено правомощие на кмета на Община Варна, включително и за определяне реда, по който да се променя годишния бюджет, като целта е осигуряване на максимална бързина при определени ситуации. С отнемането на това право ще се засегнат неопределен брой хора, които имат нужда за осигуряване на средства при неотложни потребност. В подкрепа на изложеното са представени докладни записки за изискани средства от директор на Център за подкрепа за личностно развитие – Общински детски комплекс и от директор да Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община Варна.

Ответникът – Общински съвет - Варна не е изразил становище по жалбата при представяне на административната преписка.

Жалбата е недопустима поради следните мотиви:

Съгласно чл. 125, ал.1, т.1 и т.2 от Закон за публичните финанси /ЗПФ/, Общинският съвет може, доколкото със закон не е определено друго, да оправомощи кмета на общината да извършва компенсирани промени:

1. в частта за делегираните от държавата дейности - между утвърдените показатели за разходите в рамките на една дейност, с изключение на дейностите на делегиран бюджет, при условие че не се нарушават стандартите за делегираните от държавата дейности и няма просрочени задължения в съответната делегирана дейност;

2. в частта за местните дейности - между утвърдените разходи в рамките на една дейност или от една дейност в друга, без да изменя общия размер на разходите.

На основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА, общинския съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, включително и показателите по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните финанси за районите, кметствата и населените места с кметски наместници, с изключение на тези, които са определени като второстепенни разпоредители с бюджет по реда на чл. 11, ал. 10 от Закона за публичните финанси, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му.

Описаните фактите и разпорежданията, които са направени с процесното решение са от значение за определяне, дали то е акт по чл. 21, ал.1, т.6 от ЗМСМА или чл.125, ал.1 от ЗПФ, а не правното основание посочено в акта. В процесното решението е посочено, че е издадено на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА, но с него не се приема и изменя годишния бюджет на общината, включително и показателите по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните финанси за районите, кметствата и населените места с кметски наместници, също така не е приет отчета за изпълнение на бюджета. Поради това в случая не следва да се прилага Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 4/2011 г., съгласно което съдебен контрол на решенията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е допустим.

С Решение № 382-2 от Протокол № 16/31.10.2024 г. на Общински съвет – Варна, са прекратени правомощията на кмета на Община Варна да извършва компенсирани промени в частта за делегираните от държавата дейности /посочени са условията/, в частта за местните дейности /посочени са условията/ и в разходната част на бюджета за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи. Поради това, съдът приема, че процесното решение е акт по чл. 125, ал.1, т.1 и т.2 от ЗПФ.

По силата на действащата разпоредба на чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА е дадена възможност за контрол от страна на кмета на общината върху законосъобразността и целесъобразността на актове на общинския съвет чрез връщане за ново обсъждане или оспорване пред административния съд. Следователно е налице законодателна воля за взаимен контрол между общинския съвет и кмета на общината, но само по отношение онези актове, които имат характер на административни - индивидуални, общи или нормативни, но не и по отношение на всички юридически решения. Критерият, въз основа на който може да се прецени допустимост на оспорването на актове на органи на местното самоуправление, какъвто е общински съвет, е дали те са или не са административни актове.

Кметът на Община Варна с писмо рег. № РД24030472ВН/12.11.2024 г. е върнал на Общински съвет – Варна Решение № 382-2 от Протокол № 16/31.10.2024 г., като е посочил, че го извършва на основание чл. 45, ал.5, изр. 1, пр.1 от ЗМСМА, но това връщане не е произвело действие, защото решението, което е върнато не е административен акт.

Решение № 382-2 от Протокол № 16/31.10.2024 г., не е индивидуален административен акт, защото с него не се засягат права, свободи и законни интереси на граждани или организации, в това число на общината и кмета на общината. В този смисъл аргумента на жалбоподателят, че правния му интерес се обосновава от желанието да защити интересите на лица, нуждаещи се от средства е неоснователен, защото не е препятствана възможността тези лица да упражнят правата си и получат съответните средства. По същите съображения оспореното решение не е и общ административен акт или подзаконов такъв. С него общинският съвет не осъществява властнически правомощия, а упражнява правото си по чл. 125, ал.1, т.1 и 2 от ЗПФ да оправомощи или да не оправомощи кмета на общината с правомощия във връзка с извършване на компенсирани промени в бюджета на общината. Това волеизявление е част от производството по изпълнение на бюджета на общината и е акт по чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на оспорване. Средствата от общинския бюджет се разпределят на принципа на целесъобразност, а съдебният контрол на административните актове се отнася до тяхната законосъобразност. В този смисъл е съдебната практика: Определение № 8217 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5833/2015 г., Определение № 1196 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11032/2018 г., Определение № 15000 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15197/2014 г.

Оспореното решение не е административен акт, който подлежи на оспорване, поради което на основание чл. 159, т.1 от АПК следва жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.

Предвид изложеното и на основание чл. 159, т.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от кмет на Община Варна против Решение № 382-2 от Протокол № 16/31.10.2024 г. на Общински съвет – Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2950/2024 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.